Ти мечта за часовника точен. Днес го имаш. Но нямаш мечта | Валери ПЕТРОВ
Спомняме си за нежното сърце, което отлетя на 27-ми август (2014г.) и меките думи, които вечно остават с нас.
(Снимка: Иво Хаджимишев)
В меката есен, 1960 година
„ Във ранна младост болен от тая
душевна болест, самичък във свойта стая,
ти гледаш, като в рамка все една,
по какъв начин сменят се годишни времена.
Редят се: пролет, лято, есен, зима –
елементарни хора нейде има
със своя елементарен, елементарен живот.
Те радват се на пролетния свод
и тичат със децата си на конче,
купуват им петле или балонче,
живеят с неточности, наслади, фантазии.
Защо не можеш като тях и ти
с такива наслади, фантазии и неточности
да заживееш просто, по човешки ”
Детинство
„ Де сте вий, мириси, нощи предходни?
Де сте вий, трепети от млади години?
Кой ви заключи със книжките скришни
В пъстрите ракли на детските дни? ”
Край синьото море
„ Сол и пясък. И туй е. Обаче
„ дете ” значи влъхва и поет;
И душата ми смей се и плаче
За това, че почтено туй раче,
Щом почине, връща калция взет ”
Juvenes Dum Sumus, 1943
„ Миришат на разсънен сок брезите.
В озон се къпе нежната дъга
и вятър пресен проветрява ти гърдите
от прежната горест:
Нима са безконечни вражите загради?
Нима надалеч е радостният час?
Докле сме млади, ах, докле сме млади,
вярата е с нас! ”
Снимка: Иво Хаджимишев
